"Ти глух ли си?" 4 фрази, с които родители рушат самочувствието на децата

В  първата част на материала изброихме четири фрази, които родителите често използват в гнева си като: „На твоята възраст знаех как да го направя“ , „Не носи играчка в детската градина, ще я загубиш“, "О, как ме отегчаваш", "Ще пораснеш и ще разбереш". С тях те потискат самочувствието и подкопават увереността на детето в собствените му сили. Предложихме и с какви позитивни послания родителите могат да ги заменят. Сега продължаваме.

5. "Нямаш такива способности "

Психолозите неуморно призовават родителите да не правят оценъчни забележки за детето и да използват всяка възможност, за да укрепят вярата му в себе си. Все пак за родителите е по-лесно да се съсредоточат върху недостатъците и слабостите на детето.

Често раздразнението на родителите се обяснява с желанието детето им да е първо и най-добро във всичко. Ако то няма, според родителите, изключителни способности, тогава е по-добре въобще да не пробва тези занимания, в които няма да „блести“.
Ако няма музикален слух, защо да ходи на уроци по танци и курсове по китара. Детето е пълничко, значи спортът не е за него.
Хлапето е плахо и срамежливо, което означава, че не трябва да го записвате на театрално студио.
Детските кръжоци и клубове съществуват не само за гении и шампиони! Ако детето има интерес, ако се наслаждава на заниманията, не го лишавайте от надежда. Дайте му шанс да опита отново и отново.

6. "Трябва да си щастлив!"

И уточняваме: „Щастлива съм, че имаш брат... че ще се научиш да свириш на пиано... че ще ти купим яке.“

Искаме да видим децата си щастливи. Родителите могат да се почувстват като магьосници, когато успеят да развеселят тъжното дете или да му вдъхнат вяра в собствените му сили. Но дори и най-щастливото дете може да изпитва двойствени чувства от време на време.
Децата (както и възрастните) са в състояние да обичат и мразят едновременно.
Много от нас са били научени от детството да смятат тъгата, негодуванието, завистта, гнева и други „отрицателни“ емоции за лоши, погрешни. Особено трудно е да приемем дори собствените си "раздвоени" чувства. Често отричаме трудностите и противоречията, опитвайки се да се убедим, че в нашето възхищение няма капка завист, че в приятелството не може да има съперничество и конкуренция, а по отношение на собствените си родители изпитваме само любов и благодарност.
Най-доброто, което родителите могат да направят в тази ситуация, е да помогнат на детето да разпознае и изрази чувствата си, да прояви разбиране и съчувствие. Това е един от начините да направите детето щастливо.

Перифразирайте: „Виждам, че хем си щастлив, хем не много. Струва ми се, че искаш да дойдеш с мен и в същото време ще се радваш да се останеш у дома.“

7. "Подлудяваш ме!"

Казвайки това, вие, първо, признавате собственото си безсилие и некомпетентност, и второ, налагате на детето отговорност за вашето състояние и чувство за превъзходство.Детето може да реши, че ви контролира и може да променя настроението ви по свое усмотрение.
Струва ли си да го тласкате да експериментира в тази област?
Освен това едва ли само детето е виновно за вашата умора и раздразнение - по правило родителите изпускат нервите си по десетки причини: проблеми в работата, умора, трудности в семейните отношения, лошо здраве ...
Ако вие се чувствате "на ръба", не трябва да се преструвате, че сте пълни с енергия и да започвате шумни игри с детето. По-добре е да изпратите хлапето в стаята за тайм-аут или за вземете тайм-аут за себе си, отколкото да се сдържате до последния момент и накрая да избухнете.

По-добре кажете: „Имах тежък ден, трябва да си почина. Може ли да играеш тихо в стаята си? А по-късно ще пием какао и ще четем приказка.“

8."Ти глух ли си?"

Сарказмът, за разлика от хумора, като възпитателен похват е много опасен - на първо място, защото разрушава добрите отношения, създава бариера на неразбирането.
Детето може да не изглежда обидено, но това не означава, че заядливата забележка не го е наранила. Малчуганите са склонни да приемат нещата буквално.

Казвайки "Мястото ти е в мазето!" или „Нямаш абсолютно никакъв мозък!“, можете сериозно да изплашите детето.
По-големите, които често са обект на подигравки, стават затворени, тревожни, несигурни. Те сами могат с удоволствие да се подиграват и дразнят другарите си в училище и да прекарват цели часове в обмисляне на планове за отмъщение на нарушителите.
Сарказмът, злобната подигравка са не по-малко разрушителни от другите видове агресия, следователно, за да не развалите психиката на детето, е по-добре да не говорите така. Ще можете да оцените този жест на добра воля, когато детето стане юноша.

По материали на  Parents, Мона Василева